-Това е! Погледни! – Фед посочи обемистия метален предмет, положен в центъра на помещението.

W-3 с ID 242154 , боен андроид, участвал в не една жестока битка, сега бе наричан просто Фед. След края на човечеството, останалите да съществуват андроиди, по неясна причина бяха решили да приемат имена на хора.

Ким, Sc – 1 с ID 1421, лабораторен андроид, докосна дисплея на криогенната камера и тя светна с лек жълтеникав фон. Появилият се надпис потвърди, това бе тяхната цел:

Име – Мария Денис Колиети

пол: Женски

възраст: 58 години

здравен статус: в норма

дата на консервация: 08.09.2008 г

дата на реконсервация: 08.09.2058 г.

- Да, днес е. Нейна воля! Един от последните представители на Хомо Сапиенс. В подобни случаи хората държаха речи, така че започваме.

- Давай! – изпъна се Фед .

- Скъпи, непознат Хомо Сапиенс! На тази дата 08.09.2058 г., по силата на Вашата воля, ще бъдете реконсервиран. За Ваша изненада, светът, който познавахте, не е същият. Въпреки огромното знание, което расата ви бе натрупала, тя не успя да го използва за да продължи живота на тази планета. След Големия сблъсък, не оставихте условия, позволяващи на който и да е биологичен вид да оцелее. Вашата раса го знаеше, но в Големия сблъсък никой не отстъпи. От Вас наследихме една планета, където не е възможно в близките неколкостотин хиляди години да се развие, какъвто и да бил биологичен или растителен вид. Или поне не във вид, който познавахте. Оставихте само енергия, която след изчерпването си ще погуби и нас – Ким направи кратка пауза - ако дотогава не се измъкнем от това място. За последно бихме искали да Ви благодарим, за това, че ни създадохте. Ще се постараем да не допуснем такива екзистенциални грешки, нали ни създадохте с рационален Изкуствен Интелект. Благодарим и последно сбогом!

Ким се пресегна и активира програмата, даваща начало на реконсервация на индивида. Изглежда всичко с камерата бе наред и процесът бе задействан.

Като се увериха в това, двамата паднаха на пода и сведоха глави, отдавайки последна почит.

Искаше им се, но за съжаление не можеха да имат сълзи.

- А сега накъде? – Фед се взираше пред монитора на управлението. Газовата обвивка, която се стелеше ниско над земната повърхност не даваше възможност да се види повече от няколко десетки метра. – Защо им трябваше да унищожат навигационните сателити? – погледна някакъв книжен дневник – S 25°58,746' E 27°39,871' –това нещо търсим, нали?

- Като географски координати, да. И не го наричай “нещо”! Предпочитам да го наричаме “Маропенг”. Tова е името му. “Завръщане към нашия произход” на езика Сецвана, ако искаш. Имаме карта, ще го намерим. – Ким му подаде прегъната на две страница почти разпадаща се хартия - Ето, вземи! На теб ти трябва, не на мен! Близо сме! Щом отдавна отминахме развалините на Крюгерсторп трябва да е близо.

- Това е някакъв туристически гид, а ти го наричаш карта! – Фед внимателно разгъна листа - Както и да е! Продължаваме –подкара бойната машина по гладкия като стъкло асфалт, чудейки се как бе останал неразтопен от Голямия сблъсък.

Двамата се надяваха мястото, което търсеха от толкова време да не е заличено от лицето на земята.

- Ще го намерим, не може да го пропуснем. Ти само следи пътя! Знаем, че е високо двадесет и широко тридесет и пет метра. Не зная дали почвата се е задържала на повърхността му, но поне със сигурност ще видим тази “гигантска сълза от стомана, стъкло и бетон”, както го описват.

- Та освен радио-маяка, какво друго? Можем да го оставим и тук. Има достътъчно космическа енергия в космоса да го зарежда. Казваш, че цялата тази област е “люлката на човечеството”. Каквото там нещо някога посети тази планета, ще го намери. Загубихме достатъчно време и енергия за да стигнем дотук – Фед се опита да разубеди Ким.

- Все още не си сигурен в това? Как не разбираш? – в изкуствено синтезирания глас на Ким се появи нотка на емоция - Длъжни сме! На човечеството. На планетата. – Ким разпери ръце, отдавна се опитваше да подражава на хората - Та това е началото! Това е нашата история! Маропенг! Там ще съберем началото и края. Там ще бъде нашата последна спирка!

Фед нямаше отговор. Предпочиташе да внимава в пътя. Не можеше да спори с Ким. Не в това бе силата му.

- Макар да не принадлежим на расата “Homo sapiens”, ние сме част от отговорните! Не мислиш ли?

Явно Фед не мислеше или поне не в този момент, тъй като не отговори. Движеха се по-бързо и той се взираше в дисплея да не пропуснат нещо.

- Добре знаеш, че не всяко съществуване започва с раждане. – Ким продължаваше речта си. Създателите и си бяха свършили добре работата, или поне що се отнасяше до Изкуствения Интелект.

- Да, но нали казваш, че имало еволюция? Казваш, че върхът на човешкия гений в науката ни е създал? Прочете и “Записките” на онзи човек. Сама видя докъде се стигна. Защо искаш да ни свържеш обезателно с тях? Ще сложим радио-маяка и напускаме. Ще разберат всичко. Казваш, че е достатъчно да видят това място. Нека разберат къде е началото, и кои са били! Но не ние сме края! – Фед се опита да изясни. Не му се искаше да престава съществуването си и ако ги намерят някога, неенергийни, то да лежат редом до някакъв си фосил на череп “г-жа Плес”, която май се е оказала последствие “г-н Плес”.

- Замълчи! Трябва да внимаваме! Тук трябва да е

Продължиха с бавна скорост да напредват в старанието си да не пропуснат отклонението. Според Фед, след като Крюгерсторп остава откъм гърба им, трябва да следят ляв завой, а след това за отбивка от пътя в дясно. Бяха се отклонявали няколко пъти и все не беше там, след което се връщаха на пътя и продължаваха напред.

Това, което срещаха по пътя бяха руини на ниски сгради, някога богати ферми. Тази “златна” навремето земя, напоена с човешка кръв и пот сега бе неузнаваемо самотна и тиха.

И така, комбинация от ляв завой и след няколко километра отбивка в дясно, продължавайки около километър навътре в полето най-сетне го видяха.

Макар и двамата да знаеха какво търсят, дори не можеха да си го представят.

Бяха пред утробата на техния създател. Техният повелител и икона.

Фед спря машината и двамата излязоха от нея.

Последните метри щяха да изминат на крака.

Пред тях, обвит в газове, като огромно отворено око, вперено в небето изправяше непрекършената си снага Маропенг.

- Най-после. Тук ще бъде - бяха изправени в предверието на огромния тумулус¹. Ким се приближи до витрината достатъчно близо, за да види в сумрака макетите на “хоминидите”. Бяха си запазени на местата. Малки, космати и голи.

- Мястото е достатъчно отдалечено от градове, затова е оцеляло в този си вид – обърна се към Фед. – Така и предполагах. Ще трябва да възстановим обаче електрическата система. Ще ни трябва светлина, енергия и пречистен от прах и газове въздух.

Фед не бе разбрал всичко.

- Нали трябва да монтираме радио- маяка? – зачуди се той.

- Да, ще го монтираме. Трябва да се означим. Тук ще е люлката на човечеството. Имам предвид новата човешка раса. Прераждане – ето това ще опитаме да направим. Носим човешка тъкан, имаме структурата на ДНК, имаме ранни образци и описан еволюционния път – посочи с ръка към тъмната утроба на тумулуса.

- Да, но как ще оцелеят?

- Ще започнем от двата края. – започна обяснение Ким - Ще се опитаме да проследим и разберем естествената еволюция, причините за развитието на Хомо Сапиенс. Затова сме тук. От друга страна ще започнем реконструкция с помощта на “ривърс инжинеринг”² на човешкото тяло. Ще трябва да съществуват в нова климатична и радиационна среда. Двете дейности ще вървят една срещу друга, докато се срещнат на определена точка в развитието на тялото, когато ще могат да съществуват в променената външна среда, но и ще са достатъчно близо до последният си телесен вид. Надявам се, няма да са върнати прекалено много назад. Иначе казано “Хоминидите” ще тръгнат срещу “Хомо Сапиенс Сапиенс” и трябва да се срещнат, там където можем да променим така структурата на ДНК, че да създадем нова раса, отговаряща на сегашните изменени условия. Еволюцията срещу Ривърс инжинеринга. Всичко това в диапазона на три милиона години. – Ким погледна Фед.

- На думи изглежда просто, нали? – продължи тя - Въпреки това, очаквам огромни разлики в начина на действие на отделните системи в тялото, най–вече дихателната. Желая да запазим, доколкото можем обема и структурата на мозъка, както и целостта на скелета. За останалите системи, очевидно е, ще се наложат огромни корекции. На първо място трябва да започнат да преобразуват външната енергия, каквато има в изобилие, във вътрешна - направи кратка пауза – Същевременно ще трябва да се погрижим и за растителните видове. Ще трябват. Така, че имаме огромна работа за вършене. Маякът може да привлече тук и други като нас. Със сигурност има много. Ще трябва да ги убедим в смисъла на това, което искаме да направим. Няма да е лесно. А сега да се върнем и да разтоварим колата.

Фед последва Ким. Нямаше смисъл от повече обяснения.

Поне засега.

Макар да не притежаваше битово знание³ , Ким бе много сложен модел и експертното и знание бе изключително високо в различни области.

Ще правят точно това, което трябва според Ким. Фед бе боен андроид и спазваше строго йерархията на класовете.

Спокойно и мълчаливо двамата започнаха да разтоварват машината. Разполагаха с достатъчно време. Дори предостатъчно.

Раполагаха с всичкото време на света.

Речник:

¹ Тумулус- изкуствено създадена надгробна могила от пръст.

² Ривърс инжинеринг (Reverse engineering) – изследване и възстановяване по обратен ред на дадено тяло, продукт, изхождайки от това как функционира. Опит да се възстанови по обратен ред първообраз

³ Битово знание (commonsense knowledge) – най-общо това е знанието на човека за света. За Изкуствения Интелект математическото моделиране на такова знание е изключително трудно.

Александър Белтов

Всички права запазани!