Нямах представа колко време съм спал, но когато се събудих, той бе там. Седнал върху масата, не по-голям от малко дете, с черна къдрава коса и невероятно сини очи.  Поклащаше нехайно крачета. Направо онемях при вида му. Не можех да отместя погледа си от неговото лице, очите му привличаха като магнит. Интересно, но не се изплаших. Заспал съм над учебника, защото бях в сесия и ми оставаше твърде много за да съм сигурен в себе си. Направо се бях отчаял. Нямах никакво време и сутринта ме чакаше тежък изпит. Все още не можех да осъзная какво става.

- Здравей!- поздрави ме той.

- Здравей! - отвърнах стреснато - Кой си ти и как попадна тук?

- За последно ме наричаха Родриго, но това беше много отдавна. Можеш да ме наричаш както ти е удобно.

- Здравей, ъ-ъ-ъ , - запънах се - Родриго! - не ми хрумна нищо по-подходящо - Все пак кой си ти?

- Казах ти вече. Имал съм и други имена де. Изживявам се като помощник на много, ама наистина много закъсали хора. Отдавна не ми се бе случвало и сега направо ме сърбят ръцете да помагам – и за да илюстрира започна да ги търка една в друга.

- Чакай сега – провесих чене - Ти не приличаш на „Златната рибка“, нито на „Духът от бутилката“. Как така?

- Ами така! – отвърна обидено - Искаш ли да ти помогна или не?

- Е, ако можеш да се явиш вместо мен на изпита, то това е друга работа, ама...

Смехът му избухна в лицето ми – Ама ти сериозно ли мислиш така да го направим? Не, не аз, ти ще се явиш, но аз ще съм също там и ще ти помагам. Стига да поискаш това от мен.

- Е, искам, как да не искам. Само че, нали ще те видят? Къде ще се скриеш?

- Никъде няма да се крия. Никой друг няма да ме види. Ще ме виждаш само ти. А сега обличай пижамата и лягай, че направо си каталясал. Не ми харесваш така. Каквото си чел, това е. Спокойно, ще се справим. Аз гарантирам.

Какво гарантираше не ми стана ясно, но и без това ми се спеше като за трима, така че го послушах и се затътрих към леглото. Сънят моментално ме пребори и съм заспал.

На сутринта скочих от леглото и потърсих Родриго. Нямаше и следа от него. Дали всичко не е било само сън? Не, не можеше да е сън. Той обеща да ми помогне и дори гарантира, че ще успеем. Така че се стегнах и потеглих към Института. Той сигурно ме очакваше там.

Ето ме сега двадесет и пет години по-късно. Самият аз, известен в академичните среди, преподавател в същия Институт. Имах дузина издадени учебника и многобройни публикации и разработки. Много изпити бях провел, много студенти бях скъсал, други бяха изкарали добре, дори и шестици понякога писах. Мислих, че съм подготвен за всичко в този живот и професионално и житейски, но не бях подготвен за това, което се случи тази сутрин.

Беше останал последен. Листата, подписани от мен, които раздавах на студентите да пишат на тях, бяха останали чисти. Ясно, поредната дупка от курса. Те май прекалено много станаха тази година. Тази младеж здраво се е изхайтила. Не им се учи.

- Заповядайте, колега! Можете да започвате изложението си по темата - подканих аз. Бях любезен, дори и когато очаквах това да не се оцени. Така си бях възпитан.

- Въпросът, който ми се падна е един от любимите ми и тъй като смятам да го изложа подробно, не съм писал на листата. Няма да стигнат.

Това ми се стори познато, макар да не го бях чувал преди. Този трябва или да се е спукал от учене през целия семестър или е поредният нахалник, тръгнал да ме впечатлява с излишно самочувствие. Е, сега ще се забавляваме хубаво.

- В такъв случай, ще се разположа удобно на този стол. Темата е прекалено обширна, а кореспондира и с други теми от Конспекта, така че ще ни трябва време. Заповядайте!

Когато най-после свърши, долната ми челюст бе провиснала свободно. Не бях чувал по-пълно, по-аргументирано и по-подредено изложение. Това момче трябва да е учило само по тази материя няколко месеца, или е гений. Разбира се писах му шестица, станах на крака и тържествено го изпратих чак до вратата. Вече беше в коридора, а аз затварях вратата след него, когато спря, обърна се и каза:

- Да не забравя! Поръчано ми е да Ви предам много поздрави, за това, че успяхте!

- Кой? Кой поръча? - буца заседна в гърлото ми.

- Ами, - почеса челото си - честно да Ви кажа, не знам кой е. Каза, че мога да го наричам както искам, но за Вас името му е Родриго.

Александър Белтов

23.02.2008

Този материал е под лиценза за авторско право Creative commons 2.5 Bulgaria