Още пред огледалото Денис се опита да разиграе днешната си първа среща. Погледна се в очите и каза любезно: "Добро утро, госпожо!". Повдигна рамене и изкриви устни. "Хм, май прекалено мазно се получи! Ще си помисли, че се подигравам". Намигна с едно око и се усмихна дяволито. После застана мирно, изправен като свещ и пак се погледна. "Добро утро, госпожо!" - повтори с равна интонация. Това бе по-сериозно. Отдалечи се малко, изгледа се критично, сбърчи вежди, а после се изплези. "Хм. Грозно се получава". Нанесе с ръка гела за след бръснене по лицето си и произнесе с равен глас: "Добро утро!". Усмихна се широко. Това му хареса. Никакво обръщение няма да ползва. Едно неутрално "Добро утро!" върши чудесна работа. Ето, не вижда нищо трудно в това хората да се поздравяват, макар и да не се харесват. Така бе възпитан Денис Ронендал и това го изпълваше с гордост. "Така, че мила госпожо, ще продължа да поздравявам, макар да знам, че не ме харесваш. Това прави разликата помежду ни още по-голяма. Не по моя вина."- разсъждаваше той, намятайки сакото си.

На спирката, както обичайно за часа, бе пълно с хора, а кантората не бе далеч, така че предпочете да се разходи по оживената улица. В случая дори му бе приятно. Не бе изминал много, когато му се наложи да прескочи изпружените крака на брадясал мъж. Той бе седнал направо на плочките, сложил пластмасова чинийка в краката си. Просяци. Има ги напоследък в изобилие. Вече го подминаваше с безразличие, когато нещо се случи.

- Добро утро! - поздрави опърпаният мъж.

- Добро утро! - по инерция отвърна Денис и продължи пътя си. После му хрумна нещо и се върна. Цяла сутрин тренираше поздрав, който мислеше си, излиза от употреба, а ето, случаен човек го изрича.

Непознатият гледаше с любопитство.

- Извинете, господине, - Денис завъртя леко глава - познаваме ли се?

- Не, не мисля - отвърна просякът - Всъщност може и да сме се срещали някъде, но не мисля.

- И все пак, поздравихте ме, а и аз мисля, че във Вас има нещо познато. Каква всъщност е Вашата история? - Денис приклекна до него и лицата им се изравниха.

- Моята история? - учуди се странникът -– А-а-а, тя общо взето не е ... м-м-м - сви устни

- О, извинете! - прекъсна го Денис - Колко съм недосетлив! - изправи се и подаде ръка - Елате, имам достатъчно време. Ще закусим. Аз черпя!

- Е, щом е така, благодаря! - мъжът срамежливо пое подадената му ръка. Взе празната си съдинка и се изправи, първо на колене, а после с малко помощ от Денис бе на крака.

- Разбирате ли? - придърпа с нетърпение чинията, сервирана му от млада сервитьорка - Аз бях един от тези, които управляваха инвестиционен фонд - напълни уста с голямо парче палачинка и мина известно време докато отново може да говори. Изглежда възпитанието, което бе получил не му позволи да разговаря с пълна уста. Дъвчеше бързо, стараейки се да преглътне, а очите му молеха за извинение.

Денис оцени това по достойнство.

- Разбира се всеки знае рисковете, то е ясно - избърсвайки със салфетка устните си продължи непознатият, когато преглътна. Бе утолил глада си или не желаеше да губи от времето на своя случаен благодетел. Отпи от кафето и продължи - Можех да прикрия истинското състояние, финансови манипулации има всякакви. Знаете как е. Реинвестиции, банкови гаранции, обратно изкупуване книжа, вливания и така нататък. Механизми някакви. Балона може да се раздува, но не може да се напълни. Аз предвидих, не, - поправи се - тоест изчислих, че това в крайна сметка ще забави хода на процеса до време, но той ще се върне с по- страшни последици. Няма спасение от този предизвестен край! Не може да инвестираш кухи, виртуални средства, в кухи, виртуални фондове и да мислиш, че си се спасил. Няма как да стане от нищо - нещо. Нещата се забатачват и дори това, което може да се спаси, потъва. Исках да изплатим на инвеститорите онова, което е останало като номинал на акциите и да се приключи с фонда. Вместо това, както разбрах в последствие, лични интереси на хора от управлението на борда, фондът бе влят в капитала на една очевидно загиваща банка. Обединение на мъртъвци, ако питате мен - допи набързо останалото в чашата и продължи - Някои хора отчетоха печалба, естествено само чрез фалшивите им статистики, взеха нечувано големи премии и се оттеглиха от борда необезпокоявано и с пълни сметки. Това се случи.

- И това ли е всичко? - Денис не бе учуден.

- Е, казах тези неща на борда на директорите. Казах, че преди всичко имат отговорност пред акционерите, а след това всичко друго. Настоявах за това...

- И какво стана? - полюбопитства Денис.

- Какво стана ли? - повдигна вежди мъжът - Благодариха ми за добрата работа през годините и ме освободиха от управлението. Каквото не ми взеха те, естествено с манипулации, ми го прибра банката. Не можех повече да изплащам кредитите, които бях натрупал - примирено въздъхна той

- Виж, постъпил си според това, което е било правилно в твоето съзнание - поклати глава Денис - Не знам със сигурност дали щях да постъпя така, пред теб не стои светец, но те разбирам.

- Така ли? Защо? - оживи се непознатия - Защо мислиш, че в свят, който не признава състрадание, човек има право на избор в делата си? Постъпих наивно, направо глупаво - затюхка се човекът.

- Защо ли? - Денис постави бучка захар в кафето и започна бавно да го разбърква - Защото случайно съм запознат с теорията на "консеквенциалната етика" и трябва да ти призная, - остави лъжичката обратно на масата - дори да е старомодно, хм, харесвам я.

- Коя етика? - мъжът не можа да повтори думата. Бе заинтригуван и дори забрави за храната пред себе си.

- Разбира се в съвременното общество, тя вероятно е неприложима, но ето какво, изборът на действие зависи от резултата, който ще се получи последствие. Дали изходът на действието или бездействието ще бъде "етически" добър. Това разбира се всичко е пречупено през съзнанието и критерия на дееца. Само че, ти си бил сам в това си намерение. Ти си онези хора, които виждат света през прозорец. – “Леле, че език употребявам” помисли Денис

- Прозорец? - мъжът не разбираше. - Какво искате да кажете? – развълнува се той - Облекчавате терзанията ми?

- Това означава, че ти, драги господине, виждаш. - понечи да отпие от чашата, но се отказа и я постави обратно на масата - Ако гледаш към огледало, там ще се отразява само То. Твоето голямо и ненаситно его - Денис се усмихна искрено - В твоя случай ти си видял не огледало, а си вперил взор към прозорец и си видял надалеч през него - пресегна се през масата и положи ръка върху неговата - Защото така разбираш света и защото така си настроен, в синхрон с твоя мироглед. Затова си искал да предотвратиш станалото или поне да намалиш пораженията на една измислица. Да помогнеш на значителен брой хора. Това си направил!

- Така ли мислите? Наистина? - искряща сълза се спусна по бузата на мъжа и бързо стигна края на устните му. Гласът му затрепери - Прав ли съм бил наистина? – не вярваше - Та аз съсипах бъдещето си!

- Да, приятелю, да. Поне веднъж в живота си човек трябва да постъпи според разума на етиката, така мисля аз - очите на Денис блестяха - Оценявам това, което си направил! Бъди спокоен, за теб слънцето пак ще изгрее - потупа го по ръката Денис - Аз ще се погрижа. - после добави - Обещавам.

- Благодаря Ви, господине! Благодаря! - мъжът едва преглътна сълзите в гърлото си. Въздъхна дълбоко и се наведе над чинията.

Денис Ронендал отвори вратата на кантората и още от прага бодро поздрави: "Добро утро!", умишлено премълча обръщението "Госпожо". След кратко колебание ушите му едва доловиха някакво мучене " Уто". Жената продължи да се взира в неопределена точка в стената пред себе си.

"Д-а-а, чудесно място за размисъл." - Денис насочи очи в посоката на нейния поглед. Там не видя нищо интересно. Равна, бяла стена. Е, поне вече знаеше къде се намира нейното жизнено огледало, а то не бе никак малко.

Александър Белтов

22.04.2010г.

Претория

Всички права запазени!