|
Диспуто Той определено се побъркваше! Трябваше да се отърве от нея. От тази проклета черна гривна. Но нека първо ви обясня. В началото всички бяха обсебени от идеята да се забавляват. След като минахме през всички етапи на развлекателната индустрия наречена „кино“, филмова лента, DVD, 3D, холограми, човек бе наситен от това да гледа как друг човек (актьор) пресъздава емоции, чувства, влюбва се, развежда се, бие се и т.н. От идеята човек да се забавлява обаче можеха да се направят много пари. Естествено някак си дойде и новата развлекателна индустрия „сън по желание“. Не съм сигурен точно в технологията, не зная и подробности, но тези сънища някак си се програмират и посредством една гривна, която се слага на лявата ръка се предават на човека докато той спи. Просто си наемаш такава гривна, слагаш си я, заспиваш и сънуваш себе си в главната роля на последния екшън, комедия или каквото си пожелаеш. Порно индустрията също пусна свои версии. Покрай цялата тази работа процъфтя и бизнеса с успокоителни и приспивателни. Така за 24 часа, колкото е наема на гривната, можеш да участваш в играта няколко пъти. Това обаче продължи, докато група активисти не сезира съда относно няколко случая на хора, претърпяли изменение на психиката, вследствие употребата на гривната. Те бяха използвали гривната да разиграят на сън на едно и също нещо в продължение на няколко пъти. След това наистина се бяха вживяли в тази роля. Съдът прие, че има опасност от масови психози и изменение на личността и ги забрани за публична употреба. Това не значи, че бизнеса с програмиране на сънища отмря. Намери се нова форма на приложение. Именно съдебната система намери приложение на гривните. Прие се закон, с който на осъдени за престъпления се налагаше присъда „носене на гривна“ с програмиране на сънища, в които осъдения бе жертва на престъпление. Алекс беше един от осъдените да носят такава гривна за 90 дни и повече не можеше да издържа. Едва 8 ден беше с гривната и вече се боеше и от сянката си. Наложи си да не заспива първите 2 нощи, но само толкова. Следващите 6 нощи бяха убийствено кошмарни. Не можеше да опише с думи на какво беше подложен! Имаше и маскирани убийци и преследващи го акули в морето, земетресения и стягащи се примки около шията му. Коя ли болна мисъл ги бе програмирала? А имаше да носи гривната още 82 нощи. Не можеше повече. Това, че не беше в затвора не бе никаква утеха за него. Искаше си обратно живота. Алекс посещаваше за първи път този квартал. Беден, краен и мръсен квартал. Дори нямаше кофи за боклук, а той беше навсякъде около него. Нямаше осветление, нямаше номерация на улиците и къщите, нищо нямаше. Как щеше да го намеря? Всъщност човекът, който му даде адреса дори не беше сигурен дали наистина бе тук, но трябваше да опита. Търсеше Емир Гален. В близкото минало Емир беше богат за нашите представи член на хай-лайф обществото. Всички организатори на публични събития се надпреварваха да го канят, но малцина успяваха да си подсигурят присъствието му. Докато преди около 2 години светът за него се срина. Първо трагично загина в автомобилна катастрофа младата му съпруга, а след това бе подведен под отговорност за смъртта и обвинен за поръчител на убийството и. Самият нарочен за физически изпълнител на престъплението, малко по-късно беше намерен мъртъв в една планинска вила. Седнал на стол с положена на масата глава, прострелян смъртоносно в слепоочието, а пред него по цялата маса наредени пачки с банкноти. Полицията и следователите не стигнаха до никъде с това разследване и 6 месеца по-късно случаят бе приключен, като в криминалната статистика бе обявен за самоубийство. На шумно отразеният от пресата процес срещу Гален се сблъскаха в съдебната зала най-добрите прокурори в републиката срещу най-добрите адвокати, наети за защитници. Като защитник на Емир Гален беше конституиран и един от най-добрите френски защитници по наказателни дела. Това изглежда помогна помогна на Емир Гален и в крайна сметка бе осъден на 10 гонини затвор, но след обжалването на втора и трета инстанция бе заменено с алтернативното наказание на затвор - 120 дни да с гривна за кошмари. Той беше преживял това и Алекс на всяка цена трябваше да разбере как. Алекс, спря пред една от къщите в квартала. Съвпадаше с описанието, което му бяха дали. Тъмни прозорци, неприветлив, изоставен външен вид. Възможно ли бе Емир да живее тук? Човекът, който Алекс познаваше от медиите като богат и известен меценат можеше ли да живее тук? Сега щеше да разбере. Алекс почука на вратата с ръка и зачака да му отворят. Нищо не се случи, тишина. Почука отново, малко по-силно и отново зачака. Пак нищо. Тази къща или беше необитаема, или нямаше в момента никой. Започна да се отчайва. Тъкмо посегна да потропа за трети път, когато вратата се отвори, но съвсем малко. В първият момент той не видя нищо. Тъкмо отвори устата си за да попита за Емир Гален, когато видя някакво лице да се показва леко навън. То беше сложило показалец на устните си в знак да се запази мълчание. Алекс само успя да кимне с глава в знак на съгласие, когато вратата се отвори рязко и той беше издърпан навътре в коридора на къщата. Вратата след него бързо се затвори. След това тъмницата изведнъж си отиде, човекът до него беше запалил някаква слаба лампа, която едва осветяваше малкото помещение. Видя ли те някой, докато идваш?- бяха първите му думи. Не съм забелязал. Всъщност не знам. Аз търся ... Знам кого търсиш- мъжът го прекъсна преди да довърша – Мен търсиш.Ела вътре!
Двамата мъже влязоха в едно по-голямо помещение, където беше доста по светло. Алекс си отбеляза, че тук имаше силно осветление, но нямаше нито един прозорец. Или архитекта е бил голям особняк или са били зазидани по-късно. Преположи, че по-вероятно е второто. Сега вече на светло, Алекс наистина позна мъжа. Макар и доста променен от това, което помнеше от медийните му изяви допреди няколко години. Нямаше съмнение, пред него стоеше самия Емир Гален. Човекът на когото си дал пари за да ти даде информация за мен, е мой стар познат. Знаехме, че сам ще дойдеш, затова не те потърсихме. Кои вие? - учуди се Алекс. Ние, като теб. Всъщност ела да видиш нещо.- Емир му посочи с ръка една врата, която в първия момент не беше забелязал.
Първото впечатление от помещението, когато двамата влязоха вътре беше, че се намираха в някакъв военен щаб. Осветителни тела висяха над една маса в центъра на стаята. Мебелировката беше повече от скромна - подредени 4 стола, 2 шкафа за документи , тип канонерки, една пишеща машина (колко ли беше стара?) и това е всичко. Никакви килими, дивани,или някакви мебели, придаващи уют на помещението. На една от стените имаше 2 прозореца, закрити с черни пердета, а под тях на земята една кофа, вероятно пълна с вода. Забелязал накъде беше насочен погледа му, Емир се приближи към прозорците и дръпна пердетата. Това, което Алекс видя го изуми. Не бяха прозорци! Това бяха просто две закачени на стената черни дъски. Да, най-обикновени черни дървени дъски, каквито имаше в училищата едно време и на които можеш да пишеш само с тебешир. А това под тях вече без съмнение бе кофа с вода и накисната в нея гъба, с която можеш да изтриеш написаното на дъската. - Виждаш ли какво пише тук?- Емир посочи една от двете дъски на която имаше написано нещо. Другата дъска бе изтрита от тебешира и изглеждаше като картина, на която художникът е започнал да рисува , но беше стигнал само до сив преливащ се фон. Алекс се приближи за да види текста на дъската по-добре. Имена на хора. Имаше написани имена, подредени едно под друго. Преброи точно 12, като му се стори странно, че 8 от тях бяха зачертани и срещу тях имаше текст. Неговото име присъстваше последно в списъка, като не бе зачертано, което не знаеше защо, но го зарадва. Името на Емир Гален също фигурираше в списъка и също не бе зачертано. Започна ли да разбираш? - Емир не бе изчакал да му отговори на първия въпрос. Не.- макар вече да имаше някакво предчувствие. Това сме. По-точно това останахме. Осъдените да носят гривните с програмирани кошмари. Виждам твоята на ръката ти. За мое щастие, както виждаш, аз вече нямам.
Инстинктивно някак, Алекс хвана с дясната си ръка гривната, опитвайки за да я скрие от погледа му. Схващайки обаче абсурда на това действие, той я пусна и тя отново блесна на светлината със зловещия си черен цвят. Алекс въздъхна тежко, но не можа да му отговори. Искаше му се, но не още знаеше отговора. Защо само четири имена не са задраскани? Какво означава задраскването?- попита на свой ред. Това са издържалите до сега. Както виждаш и моето име не е задраскано. Освен нас двамата има още двама души, които ще ти представя малко по-късно. Събираме се често, но на различни места, за да не бие на очи. Обичаме дискретността, нали разбираш? Тук обаче е нещо като щаб, тук реално се действа. Какво се действа? Неутрализирайте гривната ми тогава. Или я свалете по някакъв начин. И това сме се опитвали, но не става. Гривната е от изключително здрава сплав и е заключена с устройство, което има много силен шифър. Знаеш, че парите не са проблем за нас, но никой не успя да я отвори. Ако пък я срежем все пак с нещо, не можем после отново да я сложим на ръката. Така властите ще разберат, което според присъдата пък означава, че отново ще ни я сложат, но този път ще изтърпим наказанието в затвора. Ти това ли искаш? Аз просто търся помощ. Моля, помогнете ми! Емир, помогни ми! Знам как се чувстваш. Затова се събираме заедно, защото имаме кауза. Не желаем това да се случва и с други осъдени като нас. Задрасканите имена, които виждаш написани на дъската, това бяха хора като теб и мен. Да ти кажа ли какво се случи с тях? А виждаш сам, че това са 2/3 от всички осъдени. Поне до този момент това е статистиката. Имаме кауза и това е. С това трябва да се спре. Не си само ти, който има нужда от помощ! - когато спря да говори, Емир се беше задъхал. Беше с разширени от емоция очи и в този момент на Алекс му се стори, че това е най-честния и силен човек, който някога беше познавал. Накакво непознато за него чувство. Какво беше това?- съвест, жалост към другите, или вече не беше егоист? Обществото в което живееха хората беше построено само за егоисти. Тези на които се възхищаваха, успялите, богатите, известните, идолите, също бяха егоисти. Моделът беше създаден за егоисти. Хората работеха повече с една единствена цел, да консумират повече. Колкото повече консумираха, толкова повече мислеха за себе си. Някакъв омагьосан кръг, за когото не беше се замислял.
След няколко часа четирима души седяха около масата в дома на Гален. Трима мъже и за негово учудване една жена. От всички тях, само Алекс все още носеше гривната. Те бяха издържали. Алекс ги гледаше и не можеше да повярва – престъпници, осъдени от обществото, имаха кауза да не позволят на други да страдат. Роза, хубавото младо момиче, което му предствиха, беше преживяла с гривната цели 60 дни. Как ли беше успяла? Гледаше я толкова дълго, че усети как от погледа му тя започна да се изчервява. Изглежда прекали с интереса си към нея. Но тя беше изключително прекрасно създание. Другият мъж се казваше Томас. Той беше преживял 90 дни с гривната и отскоро беше в групата на Гален. Томас му се стори изключително нервен тип. Непрестанно се оглеждаше около себе си. След като не пожела да седне до Алекс, Емир се принуди да го разположи на масата срещу него. Алекс направи опит да не поглежда към него, но нямаше как, нали беше насреща. Казвайте сега какво свършихте. Роза, първо ти. Срещна ли се с журналиста на „Републиката днес“? Да, вчера на обяд, както се бяхме разбрали. Изслуша ме, след което ми предложи да ми стане редактор и щял да ми осигури издател на автобиографична книга. Изобщо не го заинтересува нашата цел. Каза, че от книгата ще изкараме добри пари и двамата. Направо съм бясна. Добре. Не е това, което очаквахме, но все пак може и да стане полезно допълнение към каузата тази твоя бъдеща книга.- засмя се Емир. - Томас, кажи сега ти! Не искат да се срещат с нас. Властите само това чакали за да ги обвинят, че организацията им има връзки с престъпници. Категорично отказаха. Мислех си го – въздъхна Емир – Тези са групата активисти, за които може би си чувал – обърна се той към Алекс - те бяха против гривните, когато се използваха за развлечение. Искахме да ги включим и тях, но властите явно много са ги наплашили.
Алекс кимна в знак на разбиране. Сега да ви кажа и аз какво направих. - продължи Емир.- Взех ги най-после. Имаме медицинските заключения на доктор Стефано, за случая с Мирко. Също така се сдобихме и с фотокопие от аутопсията му. Струваше ми цяло състояние. За да поясня на нашия нов приятел за какво става дума, Мирко беше един от нас, но не успя. Той се лекуваше, или поне така си мислеше, още докато бе сгривната при доктор Стефано, известен психиатър. В крайна сметка, го намериха една сутрин мъртъв до един нов строеж. Изглежда се е хвърлил от някой от етажите. В аутопсията му пише като причина за смъртта, „множество охлузвания по тялото,спукан преден лоб на черепа,счупен таз, счупен ляв глезен, както и множество вътрешни кръвоизливи“. По-интересна е обаче епикризата на Мирко докато се лекуваше при д-р Стефано. В нея не пише за никакво психическо разстройство на пациента! Той го е лекувал от безсъние! Не може да бъде!- Роза стана почти права от възмущение. - Да го притиснем здраво този доктор! Не, Роза почакай! - прекъсна емоционалното и излияние Емир - Имаме и друг полезен ход. Ще му изпратим нов пациент. Имаме такъв. Алекс, ти!- изминаха няколко секунди мълчание преди да продължи - Разбери, доктор Стефано е изключително авторитетен лекар, чието мнение за страничните ефекти на гривната може много да ни помогне! И тримата бяха насочили погледите си към Алекс, а той не знаеше какво да отговори. Имаше ли нужда от този доктор, или това просто бе част от плана на тримата? Ще отида- отговори той след кратко колебание.- Ще отида и ще получим това, което трябва! Браво Алекс! Казах им, че можем да разчитаме на таб още преди няколко дни- Емир сияеше
Роза се пресегна през масата и положи малката си ръка върху ръката на Алекс. Тази нейна емоция беше неочаквана за него, но значеше повече от всяка друга дума. Решено е!- отново взе думата Емир. - Това ще е нашият следващ ход.А сега, тъй като вече е късно, ще се почерпим нещо малко и ще си починем. Утре нашият нов приятел ще има важна среща. Алекс, ако искаш след като вечеряме, легни тук. В моя дом има място. Ако наистина е така, благодаря ти! Предпочитам да остана тук. И без това никой не ме чака.
Нощта беше ужасна. Будеше се няколко пъти, облян от пот и стискайки чаршафите, преживявайки едни от най-ужасните кошмари. Бяха неописуеми. Всеки път заварваше Емир Гален буден, седящ на стол до него, говорейки му тихо, и обяснявайки му къде е, с кого е и че това е само един ужасен сън. Съсипан, но уморен ужасно, Алекс заспиваше и отново всичко се повтаряше отначало. На сутринта докато се миеше в банята, Алекс видя в огледалото най-страшно изглеждащото лице на света. Изкривено и брадясало, с някакви тъмни кръгове под очите. Едвам го позна. Това беше неговото собствено лице. Отнякъде се появи Роза. Единственото хубаво нещо в започващия нов ден. Дали и тя беше прекарала нощта в къщата на Емир? Алекс сметна за невъзпитано да попита, но не знаеше защо това му се стори важно. Благодаря ви!- едва промълви той – Благодаря ви за всичко! Емир си легна, но аз ще те изпратя до клиниката. След това ще те чакам да излезеш., колкото и да се забавиш вътре.
Няколко часа по-късно Роза паркира пред едно бяло здание, намиращо се малко извън големия град. Нямаше никакво движение пред него, което му се стори странно. На входа на сградата, пред който бяха спряли пишеше „ Институт за научни изследвания в областта на психологията и психомоториката“. Това не беше психиатрична клиника, която той очакваше да види. Тук има ли изобщо лекари? Казахте, че доктор Стефано е лекар, който е лекувал Мирко? А това е някакъв научен институт. Разбира се, че има. Той работи тук, но има и частна практика. Трябва да го уговорим. Всъщност ти трябва да го уговориш. Аз вече съм чиста.- показа му двете си китки Роза - виждаш ли? Нямам гривна. Няма да ми обърне внимание.
На входа ги спря охраната. Двамата поискаха да ги свържат по вътрешния телефон с доктор Стефано. Разрешиха им. Алекс говори с него и му се стори, че доктора не е особено възторжен, но все пак слони да го приеме. Алекс тръгна по коридора, а тя остана на входа и когато той се обърна да и махне с ръка, позна в силуета и сякаш ангел небесен. Поиска му се да се върне, но не го направи. По - пуста сграда от този институт Алекс не беше виждал. Все пак се ориентира в плетеницата от коридори и след няколко минути беше пред кабинета на д-р Стефано. Кабинетът в който влязоха двамата изобщо не приличаше на лекарски кабинет. Напомняше му по- скоро на чиновнически офис. Огромно бюро, лаптоп, принтер, скенер и огромна секция пълна с книги. Само това. Никакви кушетки, лекарски инструменти, стъкленици и такива неща, показващи, че човека с когото разговаряше тук е лекар. Рецептата за всички вас е една и съща – пръв заговори д-р Стефано след като се настаниха на удобните столове. - Разходки в парка, намирате си хоби, което не сте имали време досега да практикувате. Спорт, плуване изобщо физическа активност. Посетете приятелите си, които отдавна не сте посещавали, роднините си. Изобщо не трябва да скучаете дори и един ден. Всеки ден трябва да Ви е различен от другите. Запишете се на екскурзия до там, докъдето винаги сте си мечтали да отидете и ...
Вероятно не знаете, но в присъдата ми влиза и това, че нямам право да напускам града си по местоживеене – прекъсна го този път Алекс. - Аз искам от Вас ... Нали искате да преживеете оставащите Ви в присъдата дни? Извинявайте, но Вие сте осъден и това е присъдата на обществото за извършените от Вас деяния. Това все пак е наказание и то трябва да се изтърпи! - гласът на д-р Стефано, внезапно придоби сила. Изглеждаше така сякаш се разпалва отвътре сам. Алекс го беше разгневил или той изобщо никога не е бил на тяхна страна – След като не можете да напускате града има достатъчно други активности с които да си осмисляте ежедневието и да сте полезен на обществото. А сега моля Ви, днес денят ми е доста зает и бих Ви помолил да ме оставите да си довърша задачите – Отново стана любезен доктора Благодаря Ви докторе! Извинете ако съм Ви обидил с нещо! Не съм го желал! Просто търсим помощ не само за мен. - Изглежда последните му думи имаха ефект, защото лицето на доктора някак смени изражението си. Ако желаете може отново да ме посетите. Разбира се ако това, което Ви препоръчах не може да Ви облекчи. А сега довиждане.
Алекс протегна ръка за довиждане и д-р Стефано я прие. Стисна ръката му, като това се стори на Алекс окуражително. Това го направи малко по-голям оптимист. Той забърза надолу към изхода. Знаеше, че там го очаква Роза. Искаше да я види колкото се може по-скоро. Какво стана? - започна Роза, но Алекс само махна с ръка. Тя не каза дума повече, докато не се озоваха отново навън. Той изобщо не желае да се ангажира с облекчаването на моето състояние. Говори ми общи приказки, но по-лошото е това, че е негативно настроен към нас. Емир защо не ме предупреди за това? - той погледна Роза въпросително, но този път тя не отговори - Аз все още се нуждая отчаяно от помощ. Ти поне знаеш. Не мога повече, дори и една нощ не мога! Заведи ме някъде другаде! Никъде няма да те водя! Връщаме се при Емир!
На връщане направиха няколко излишни обиколки на квартала на Емир. Роза беше добър шофьор, но на Алекс не му беше до това да се възхищава на уменията и да се промушва с очукания си „Ford“ по тясните, задръстени от коли улици. Не желаеше „да води след себе си гости на Емир“, както се изрази самата тя. След като се увериха, че никой не следваше тяхния маршрут, най-после се озоваха в двора на къщата на Емир. Роза зави с брезент колата си и след като Роза отключи вратата с ключ влязоха в къщата.Вътре нямаше никой. До вечерта останаха сами с Роза. Алекс успяваше на няколко пъти да се отпуска със затворени очи, но без да заспива По този начин възстанови малко изтощения си от накъсани почивки организъм. През останалото време се опитваше да разбере от нея как е издържала, когато е била с гривната. Роза винаги отговаряше едно и също: „Минах през ада, не разбра ли?“ Вечерта Емир и Томас се прибраха заедно. Малко след това четиримата отново се бяха събрали на широката маса в щаба на къщата. След като изслушаха Алекс за срещата му с д-р Стефано, думата взе Емир. Томас бръкна в джоба си и сложи на масата някаква смачкана бележка. Ето това получих от сервитьорката днес, когато си плащах кафето в едно най-обикновено кафене! Вижте сега! - Емир побутна към средата на масата бележката – Видяхте ли? Алекс се пресегна, взе бележката и я разгъна внимателно. Това беше обикновена касова бележка, но след сумата за кафето пишеше „ Погледни на обратната страна!“ . Той обърна бележката и прочете: „Ти не си като тях. Не се забърквай с това! Ако искаш работа за да се върнеш обратно към живота, обади се на този телефон – 717 313124. Не казвай за това на никого!“ Виж, Роза! – подаде листчето на жената.
Докато Роза четеше бележката, Алекс погледна към Томас. Той беше явно много смутен. Избягна погледа му. Но това не го правеше виновен в нищо. Дали нямаше някакви вътрешни терзания. Ето какво – думата взе Емир – Две основни неща! Оттук нататък къщата не трябва да остава без човек. Ще се опитат да влязат и тук. И второ – никой от нас не трябва да се движи навън сам! Разбрахте нали? Сигурни ли сме, че това са те? - Алекс зададе най-неподходящия въпрос. Можеше и сам да си отговори. За сега приемаме, че са властите. Знаехме си, че няма да ни оставят така. Според мен са посетили и доктор Стефано.
След няколко общи приказки, единодушно решиха да вечерят и на сутринта да решават следвашите стъпки. Всички бяха физически и емоционално изтощени, трябваше им малко почивка. Роза и Емир спретнаха някаква вечеря набързо – замразена пица на фурна, яйца, шунка и малко бира свършиха чудесна работа. След като приключиха, колкото и да не искаше това, Алекс все пак трябваше да си легне. Тази нощ да остане с него бе ред на Роза.
Следва продължение Александър Белтов 29.04.2008г. Този материал е под лиценза за авторско право Creative commons 2.5 Bulgaria за връзка с автора email:
This e-mail address is being protected from spambots, you need JavaScript enabled to view it
|
