РОДРИГО

Нямах представа колко време съм спал, но когато се събудих, той бе там. Седнал върху масата, не по-голям от малко дете, с черна къдрава коса и невероятно сини, блестящи очи. Направо онемях при вида му. Не можех да изместя погледа си от неговото лице, очите му ме привличаха като магнит. Интересно, но не се изплаших. Заспал съм над учебника, защото бях в сесия и ми оставаше твърде много за да съм сигурен в себе си. Направо се бях отчаял. Нямах никакво време, а сутринта ме чакаше решаващ и много тежък изпит. Все още не можех да осъзная какво става.

- Здравей!- поздрави ме той.

- Здравей! - отвърнах стреснато. - Кой си ти и как попадна тук?

- За последно ме наричаха Родриго, ама това беше много отдавна и не съм сигурен сега как се казвам. Можеш да ме наричаш както ти е удобно.

- Здравей Родриго! Харесва ми Родриго - а и в този момент не ми хрумна друго име.- Все пак кой си ти?

- Казах ти – Родриго. Имал съм и други имена де. Изживявам се като помощник на много, ама наистина на много закъсали хора. Отдавна не ми се бе случвало и сега направо ме сърбят ръцете да помагам- усмихна се той.

- Чакай сега – разтърках си очите с ръце, дали защото ми се спеше или защото не повярвах - Ти не ми приличаш на „Златната рибка“, нито на „Духът от бутилката“, как така?

- Ами така! Искаш ли да ти помогна или не?

- Е, ако можеш да се явиш вместо мен на изпита, то това е друга работа, ама...

Смехът му направо избухна в лицето ми – Ама ти сериозно ли мислиш така да го направим? Не, не аз, ти ще се явиш, но аз ще съм също там и ще ти помагам. Стига да поискаш това от мен.

- Е, искам, как да не искам. Само че нали ще те видят, къде ще се скриеш?

- Никъде няма да се крия. Никой друг няма да ме види. Ще ме виждаш само ти. А сега обличай пижамата и лягай, че направо си умрял за сън. Каквото си чел -чел. Спокойно, ще се справим. Аз гарантирам.

Какво гарантираше не ми стана ясно, но и без това ми се спеше като за трима, така че го послушах и с огромно облекчение се дотътрих до леглото. Сънят моментално ме пребори и съм заспал.

На сутринта скочих от леглото и веднага потърсих Родриго. Нямаше и следа от него. Дали всичко не е било само сън? Не, не можеше да е сън. Той обеща да ми помогне и дори гарантира, че ще успеем. Така че се стегнах и потеглих към Института. Той сигурно вече ме очакваше там.

Ето ме сега двадесет и пет години по-късно. Самият аз, известен в академичните среди, преподавател в същия Институт. Имах дузина издадени учебника и многобройни публикации и разработки. Много изпити бях провел, много студенти бях скъсал, други бяха изкарали добре, дори и шестици бях писал. Мислих, че съм подготвен за всичко в този живот и професионално и житейски, но не бях подготвен за това, което се случи тази сутрин.

Беше останал последен. Листата, подписани от мен, които раздавах на студентите да пишат на тях за изпита, бяха останали чисти. Ясно, поредната дупка от курса. Те май прекалено много станаха тази година. Тази младеж изглежда вече здраво се е изхайтила. Не им се учи много.

- Заповядайте колега! Можете да започвате изложението си по темата - подканих го аз с усмивка. Бях любезен, дори и когато очаквах това да не се оцени. Просто така си бях възпитан.

- Въпросът, който ми се падна е един от любимите ми и тъй като смятам да го изложа подробно, не съм писал на листата. Те просто няма да ми стигнат.

Това ми се стори познато, макар и да не го бях чувал преди. Този трябва или да се е спукал от учене през целия семестър или е поредният нахалник, тръгнал да ме впечатлява с излишно самочувствие. Е, сега ще се позабавляваме хубаво.

- В такъв случай ще се разположа удобно на този стол и ще се отпусна добре. Темата е доста обширна, а кореспондира и с други теми от Конспекта, така че ще ни трябва доста време. Заповядайте!

Когато най-после свърши, устата ми бе пресъхнала и долната ми челюст бе провиснала свободно. Не бях чувал по-пълно, по-аргументирано и по-подредено изложение. Това момче трябва да е учило само по тази материя поне 3 месеца, или просто е гений. Разбира се писах му шестица, станах на крака и тържествено го изпратих чак до вратата. Вече беше в коридора, а аз затварях вратата след него, когато спря, обърна се и усмихнато ми каза:

- Поръчаха ми да Ви предам много поздрави, за това че успяхте!

- Кой, кой Ви поръча? - от вълнение нещо като буца ми заседна в гърлото.

- Ами честно да Ви кажа не знам кой е. Каза ми, че мога да го наричам както пожелая, но за Вас името му е Родриго.

Александър Белтов

23.02.2008

Този материал е под лиценза за авторско право Creative commons 2.5 Bulgaria